Добре дошли в гр.Трън!

Обща информация

Трънският край е блестяща перла в огърлицата от природни красоти на България.  Разположен е сред живописните високи полета, образувани от неуморния път на река Ерма.

Град Трън се намира в котловината Знеполе, на 703 м. надморска височина в близост  до границата със Сърбия и е една от съставните общини на област Перник. Край града има запазени попътни могили, които са очертавали пътя от Дубровник и Адриатика към Сердика, известен с името Знеполски друм Градът е административен център на община Трън.

Общината има 52 населени места с общо население 4743 жители и площ от 600 квадратни километра.

Трън се намира в планински район. Заобиколен е от хълмовете Китка, Гърков камък, Чарчалат, Мурговица Разположен е на двата бряга на река Ерма в най-източната част на високопланинската котловина Знеполе. Река Ерма извира в Сърбия, после влиза на наша територия и минава през известното ждрело край града. Трънското ждрело или Ломнишкото ждрело е пролом на  Ерма, намиращ се на 3,5 км северно от града, в близост до село Ломница. Скалите в ждрелото са високи над 100 метра.

Трънското ждрело на Ерма е под номер 39 в стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз. Има изграден мост, от който безопасно може да се наблюдава този природен феномен и да се усети цялата му красотата.
От южния край на ждрелото води началото си Трънската екопътека, която е с дължина 13 км, като преминаването по цялата пътека отнема около 8 часа. Друг изходен пункт за екопътеката е село Банкя, в близост до което се намира и Ябланишкото ждрело.
Пътеката представлява серия от равни участъци, стръмни изкачвания и слизания, мостове и стълби

Трънският край е прославен със строителните умения на своите майстори, както и с уникалната Бусинска керамична школа.

ИСТОРИЯ

В миналото оттук е минавал т.нар. Знеполски друм – старият път, който е свързвал Дубровник и Адриатика със Сердика. По този начин днешният Трън в онези времена е бил немаловажен търговски център и по време на турското робство например е бил познат като пазар с имената Изнебол кабасъ, Таран паланка и Трън паланка. Според една легенда самото име Трън пък идва от още по-далечни времена, когато според преданието тук имало голяма трънка, под клоните на която имало лечебен извор, с водите от който местният свещеник Терапонтий лекувал вярващите.

Независимо че сега районът около Трън и прилежащите му села е обезлюден, в древността това красиво кътче на България е било по-скоро гъсто заселено /звучи невероятно предвид днешната неблагоприятна демографска картина в района/. Най-ранните следи от хора, открити из пещерите в Трънско, датират от неолита. По-късно тук живеят траки, готи /в село Ерул/,славяни. За пръв път Трънско влиза в пределите на България при управлението на хан Омуртаг.

По време на Първото Българско царство /при цар Самуил/ като известна историческа фигура тук изпъква болярина Кракра, комуто са поверени земите в Пернишко, Средец и Трън и който оказва в продължение на повече от 10 години ожесточена съпротива на император Василий II, но въпреки това в 1018 г. тази област заедно с останалата част от България попада под византийска власт.

След падането на България под османска власт пък тук като управител, назначен от султана, се подвизава Кара Фейзи /според някои данни от албански произход, според други потурнак от Брезнишко/, който подлага на жесток терор местното население, разрушава църкви и манастири, опожарява голяма част от горите в района. След неговата смърт владението поема синът му Али бег, от чийто произвол до такава степен пропищява местното население, че на няколко пъти изпраща жалби до централната власт и в крайна сметка Али бег е отстранен, предаден на властите и по пътя към Истанбул убит.

Известна е и Трънската буна веднага след неуспешната за Русия война с Турция от 1828-1829 г.,когато местното население се надига и за кратко Трън е свободен, но османската власт жестоко се разправя с бунтовниците.

Жестоки последствия за Трънско има и Ньойския мирен договор,с който от областта са откъснати и дадени на Сърбия голям брой селища, а други /Врабча, Стрезимировци,Банкя (село) и Петачинци/ са буквално разполовени като дори до днес могат да се видят къщите,през които минава границата,делейки ги на две – разделени са дворове, гробища, разделени са и много семейства.